Важно е да определите степента на общуване на детето ви, да знаете, какво може то, и какво не може, а така също и каква ще е следващата крачка в неговото развитие. Тези знания ще ви помагат да му поставяте задачи и да му оказвате необходимата помощ.

Степента на общуване на вашето дете зависи от следните фактори:

• способността му да си взаимодейства с вас;

• навиците му за общуване;

• причините, които го подтикват към общуване;

• степента му на разбиране.

Описанието на четирите етапа от общуването на детето ще ви помогнат да определите, на какъв етап в общуването си се намира детето ви.

Не всички деца преминават през всички тези етапи в изброения ред, но много деца започват с етапа на потребностите, преминават през етапа на молбите и ранното общуване и порастването, и на края достигат до етапа на партньорското взаимодействие. Децата постъпват по различен начин в зависимост от това, с кого се намират, в какви ситуации и в зависимост от техните индивидуални особености.

Прочитайки описанието на децата на различните етапи от развитието на общуването, започнете да наблюдавате внимателно своето дете в продължение на седмица.

 

 

Детето, намиращо се на етапа на потребностите, изглежда така като че ли иска да си играе само и не се интересува от заобикалящите го хора. То не разбира, че може да въздейства на другите хора, обръщайки се непосредствено към тях, така неговото общуване в значителна степен е непреднамерено. Наблюдавайки го вие ще разбирате за неговите чувства по движенията му, жестовете, виковете или мимиките. Много малки деца се намират на етапа на потребностите, когато ги диагностицират като аутисти.

Характерното поведение на децата на този етап включва следното:

• много рядко взаимодейства с вас и почти никога с други деца;

• иска да прави всичко самостоятелно;

• гледа или се протяга към това, което иска;

• не се обръща към Вас съзнателно;

• играе необичайно;

• издава звуци, за да се успокои;

• плаче или вика в знак на протест;

• усмихва се;

• смее се;

• не разбира почти нито дума.

 

 

Детето на етапа на молбите започва да разбира, че за да разбирате желанията му то може да ви посочва това, което иска или да ви отведе до него.

Детето на този етап започва да разбира, че действията му могат да ви влияят. Посочвайки, то ви казва какво иска или от какво се нуждае. Особено му харесва са играе на игри като криеница, когато вие спрете по време на игра, то може да ви погледне или да се приближи, за да продължите.

Децата на Етапа на молбите могат да правят следното:

 

 

На етапа на ранното общуване детето започва да използва специални жестове, звуци, картинки или думи, за да поиска нещо в стимулиращи ситуации, като напр. да помоли за любима храна или играчка.

На този етап продължава да се развива социалните взаимодействия на детето. Неговото общуване става по – съзнателно, макар и то да общува най – вече когато иска нещо за себе си. То обаче вече разбира, че може да използва същите способи за общуване – жестове, звуци, картинки или думи – според създадената ситуация. Например, то може поиска сок или любимото си филмче винаги като ви покаже картинка или произнесе дума.

На стадия на ранното развитие то може да започне да изговаря «ехолалийно» много думи, които чува, понякога за да ви предаде нещо. То ще ви разбира по - добре ако му давате насоки с очи и ако използвате прости, кратки изречения. След като то най – накрая започне да общува с вас, наричайки ви по име, посочвайки ви това, което иска и мести погледа си между вас и заинтересувалия го предмет – знайте, че детето се приближава към следващия етап на комуникация – двустранната комуникация.

След като детето достигне етапа на ранното общуване, то започва да споделя интересите си с вас, местейки погледа си от вас към интересния му обект и обратно, т.е. детето е изработило способност да задържа вниманието си на два предмета едновременно, което е огромна стъпка към общуването.

Децата на етапа на ранното общуване могат обикновено да изпълняват следното:

 

 

Партньорът е по – ефективен събеседник, от децата, намиращи се на другите етапи. Сега то може да разговаря и поддържа прост разговор, ако речта сама по себе си не се явява проблем за него. То също така може да говори за миналото и бъдещето, например, какво се е случило в училище и какъв подарък иска за рождения си ден. Понякога децата на етапа на партньорското взаимодействие не могат да намерят собствените си думи и се осланят на заучени думи и фрази. Най – често това се случва в непознати ситуации и когато те не могат да разберат всичко, което се говори.

Когато детето на етапа на партньорското взаимодействие разговаря за своите интереси, то не среща никакви трудности. Понякога в непознати ситуации силното безпокойство не му позволява да поддържа разговора. Например, то може да не отчита имат ли смисъл думите му за събеседника.

То може да започне разговора с „Аз отивам там”, без да разбира, че събеседника му няма представа къде е това „там”. Или може всеки път да започва разговора с едно и също заучено изречение като: „Какъв цвят е колата ти?” или стих от известна песен.

Детето на етапа на партньорското взаимодействие обича да играе с вас и с други деца, но понякога играе и само, защото не е уверено в това какво може да направи или каже, особено при въображаема игра. То се справя по – добре с подвижните или структурираните игри, там където има правила, които да изучава.

 

Характерното поведение на децата на етапа на Партньорството включва следното:

Партньорът често иска да играе с други деца, но не знае, как да ги покани за игра.

 

Партньорът може:

- да предпочита да отговаря, вместо самостоятелно да инициира беседа;

- старае се да води беседи само на любими му теми;

- прави граматически грешки, особено с местоименията «ти», «аз», «той» и «тя»;

- изгубва се в сложните разговори или когато хората не се обръщат непосредствено към него;

 

То може и да:

-. Не знае, как да започне и завърши разговор;

- не слуша, какво говори събеседника му;

- се отклонява от темата на разговора;

- не отреагира по нужния начин в даден момент от разговора, например, да не помоли събеседника да обясни, какво е казал, когато не го е разбрал;

- дава много малко детайли или прекалено много информация.

- не улавя нюансите, които събеседника предава чрез мимика и телодвижение.

- не разбира саркастичния хумор или играта на думи, защото възприема всичко буквално.