СТРАННОТО ДЕТЕ

 

Под аутизъм в широк смисъл обикновено се разбира явната необщителност, желанието да се избягват контактите, живота в собствен свят. Неконтактността, понякога, може да се прояви в различни форми и по различни причини. Понякога тя се оказва просто характерна черта на детето, която се предизвиква от дефекти в зрението или слуха, умствено изоставане и речеви трудности, невротични разстройства или тежък хоспитализъм. В повечето от тези различни случаи, нарушенията в комуникацията се оказват пряко и разбираемо следствие на основната недостатъчност: ниска потребност от общуване, трудности при възприемането на информацията и разбиране на ситуацията, болезнен невротичен опит, хроничен недостатък на общуване в ранното детство, невъзможност да използва речта.

Съществува, понякога, нарушение в общуването, при което, всички тези трудности са свързани в една особена и странна конструкция, където е трудно да се отделят първопричините и следствията и да се разберат: не иска или не може детето да общува, а ако не може – защо. Такова нарушение може да е свързано със синдрома на ранния детски аутизъм.

Родителите най – често се тревожат от следните особености в поведението на такива деца: стремеж да отбягват общуването, ограничени контакти даже с близките хора, неспособност да си играе с други деца, отсъствие на активен, жив интерес към заобикалящия свят, стереотипност в поведението, страхове, агресия, самоагресия. Могат още да се отбележат и нарастващите с възрастта задръжки в речевото и интелектуалното развитие, трудности в обучението. Характерни са трудности при овладяването на битови и социални навици.

Заедно с това, родителите не се съмняват в това, че тяхното внимание, ласки са нужни на детето, даже в случаите, когато те не могат да го успокоят и утешат. Те не считат, че тяхното дете е емоционално студено и не е привързано към тях.

В повечето от случаите, родителите не считат, че децата им са с умствено изоставане. Прекрасната памет, проявените в отделни моменти ловкост и съобразителност, внезапно произнесена сложна фраза, необикновени познания в отделни области, чувствителност към музика, стихове, природни явления, и най – накрая просто сериозното и умно изражение на лицето – всичко това дава на родителите надеждата, че детето в крайна сметка „може всичко” и по думите на една майка „само трябва леко да го коригираме”.

Понякога такова дете наистина може да разбере много само, да привлечем вниманието му, да го научим на нещо много трудно. Когато го оставим на мира, то е доволно и спокойно, но най – често не изпълнява отправените към него молби, не отговаря дори на собственото си име, сложно е да го включите в игра. И колкото повече го тормозите, и колкото повече се стараете да се занимавате с него, отново и отново, проверявайки наистина ли то не може да говори, наистина ли проявява съобразителност, и колкото повече то отказва контакта, толкова по – ожесточени стават неговите стереотипни движения, самоагресия. Защо всички негови способности се проявяват само случайно? Защо то не иска да ги използва в ежедневието? Как и с какво да му помогнат родителите, ако те самите не се чувстват способни да го успокоят, ако то не приема ласки или помощ? Какво да направят ако усилията им да организират живота на детето, само го ожесточават и разрушават и без това слабия контакт помежду им.

С подобни въпроси неминуемо се срещат родителите, възпитателите и учителите на такива деца.

Съществуват различни възгледи относно произхода и причините за развитието на ранния детски аутизъм. По – нататък ще се опитаме да обрисуваме тези възгледи, а също и да покажем възможните подходи за корекция на психическите разстройства, наблюдавани у аутистичните деца.