Неврозите се отнасят към тези заболявания, от които може да заболее практически всяко по принцип психично здраво дете. Детските психиатри различават различни заболявания и състояния, които обединяват под названието „детска нервност”.
Детските патопсихолози често се сблъскват с невротически реакции, които възникват у децата от свръхсилен дразнител (например, страх), а така също и с астено-невротически реакции, които възникват у децата на фона на отслабено соматическо състояние.
Детските страхове, които изпитват всички деца (например, страх от тъмното и самота), могат да се засилят и приемат невротичен характер. Неврозите са по-трайни разстройства и носят системен характер. При всеки случай психологът си има работа с нарушения в развитието на емоционалната сфера на детето.
Невротичните реакции и неврозите могат да се съпровождат с функционални нарушения на централната нервна система: тикове, заекване, енуреза, енкопреза.
Даровитите деца, а така също и децата с висока степен на интелектуално развитие, често се отличават с повишена чувствителност, и у тях лесно възникват невротични реакции и неврози. В тези случаи може да се наруши съня и апетита, да сънува страшни сънища. Изпитвайки голямо умствено натоварване, занимавайки се с творчество (рисуване, музика, балет), тези деца стават необикновено впечатлителни. Те прекалено дълбоко преживяват даже незначителните събития, преувеличават своите неуспехи, остро реагират даже на незначителни порицания.
В училищната възраст в качествето на психологическа защита у децата-невротици често се формират ритуали: защитни движения и действия. Всички познати "щастливи химикалки", жест "чукане на дърво" и т. н. У децата с "училищни неврози" ритуалите стават толкова много, че всички сили и време се влагат за тяхното съблюдаване. Ако нещо попречи на детето да изпълни съответния ритуал, то може толкова да се разстрои, че да не се справи на поредното контролно или с изпита, дори да има знанията.
Причините за възникване на невротичните реакции и неврози са многообразни, но всички те се явяват психогенни. Нервната система на детето се оказва недостатъчно силна, за да се справи с емоционалното напрежение, преживяването на нещо неразбираемо, страшно, обидно, несправедливо от гледната точка на самото дете.
За неврозите са чували всички родители, но много малко от тях знаят какво представлява неврозата. Най – широко разпространеното и твърдо налагащо се мнение е, че ако детето е ревливо, възбудено, раздразнително, ако то не е като другите деца, държи се неправилно, нарушен е сънят му или има лош апетити – значи то има невроза.
При психолога отива разтревожена майка. Нейните притеснения: детето е ученик в първи клас, но се държи все едно още е в детската градина. Влиза в час, но се опитва да излезе, когато му се прииска. Разговаря с всички или седи на мястото си, но не слуша учителката, а вади от чантата си количка и си играе с нея. Мнението на психолога е, че детето е инфантилно – то не е съзряло за обучение в училище, но няма невроза.
Друго дете е възбудимо, раздразнително, агресивно, разсеяно, неспокойно, бъбриво, но това също не е невроза. То има минимална мозъчна дисфункция. Трето се стряска в съня си, по лицето му има страх, то крещи, понякога плаче, не разпознава родителите си, а на сутринта не помни нищо от случилото се през нощта. И това също не е невроза. То има склонност към пароксизмалност на главния мозък. Четвърто е в конфликт с целия клас, с учителите, заядливо, агресивно, но и това не е невроза. Това е акцентуация на характера. У пето – лош апетит, неспокоен сън, болки в главата, поти се много, бледо е, плачливо и възбудимо, бързо се изморява, треперят му ръцете. Но и това не е невроза. Това вегетативно – съдова дистония.
Още една майка в кабинета. Оплаквания: десетмесечното й бебе е било напълно спокойно, но заболява от отит, три дни то е пищяло от силната болка, а на четвъртия ден симптомите на отита отшумели, „детето обаче все едно е било сменено”. Сега то е неспокойно, дразни се и плаче, когато се хлопне вратата, капризничи все едно още е болно, не иска да остава само и се налага през цялото време да го държат на ръце. Плачът му е жалостив и безутешен. Нищо не му харесва – по-рано се е радвало, усмихвало се е, а сега постоянното недоволство е изразено на лицето му и в поведението му. То е изморено и сънливо, но не може да заспи. Понякога заспива, но след малко се събужда изплашено и отново плаче. И това е реакция на преживян дистрес.
И още две наблюдения. Оплаквания: дете на две години и половина е започнало да ходи на детска ясла, но не може да свикне, плаче и непрекъснато търси майка си; след яслата е превъзбуден, става агресивен, сънят му е нарушен. Не след дълго детето се разболяло и майката го спряла от яслата. Това обаче не го направило по-спокойно. То се е променило и сега е различно, нервно: боязливо, капризно, ревливо, тревожно. Не иска да остава само в стаята, бяга след майка си в кухнята, страхува се от тъмното, заспива само с нощна лампа, през ноща изплашен бяга в леглото при майка си. Сънят му е много лек. Станало е много взискателно: каже му се нещо - сълзи, капризи, викове, и изобщо не може да му се угоди. Не търси контакт с деца, а ако някое дете се насочи към него, веднага търси майка си. Плаши се от непознати. Това е предневроза – предпоставка за невроза.
Дете на 5 години. Оплаквания: в последно време е станало раздразнително, ревливо. Все нещо не му е наред, само не знае какво иска, нетърпеливо, обидчиво, нетърпимо капризно, не може да му се угоди; станало е унило, като на старец; през цялото време е в лошо настроение. Нарушен е и съня. Детето иска да заспи, но не се получава. То се върти ли върти, моли да се изгаси светлината, след това отново да се включи, ако остане само се разплаква и в крайна сметка съня не идва, а то има нужда от сън. Ако заспи, сънят му е неспокоен: плаче, върти се в леглото, пробужда се, иска да пие вода. Може да го събуди и най-лекия шум, а сутрин му е трудно да се събуди или, напротив, то се събужда много рано. И в единия и в другия случай се събужда без да си е отпочинало. А всичко е започнало с това, че е загубило единствения си приятел - кученцето, с което е играло и разговаряло, за което се е грижило и от което е получило ответна любов. Възрасните успокоявали детето: "Ще ти купим по-хубаво куче". Но то не искало по-хубаво: не ядяло, плачело в съня си. Родителите поставили обяви: "Загубено е куче. Върнете го срещу възнаграждение". Но кучето го нямало. И детето страдало, променило се. И това също е предневроза.
Така че какво е това - невроза? Проблемът за произхода и развитието на неврозата и досега е много спорен. Междувременно децата, страдащи от неврози, нараства. Неизлекуваната в детството невроза може да обърка съдбата на човека, да се отрази на целия му живот. Родителите се нуждаят от това да разберат същността на неврозата, защото без такова разбиране не могат да видят предупрежденията и, най вече да я преодолеят.
Пътят през неврозата най-често започва у детето в съчетание с неговата генетична природа, инстинкти и темперамент.
Можем да определим осем човешки инстинкта. Един от осемте инстинкта доминира, формирайки типа личност на човека, и хората се разделят по отношението към себе си, към другите и към живота, а така също по своето призвание, в съгласие с типа личност. От осемте инстинкта само два феминистки ("женствени"), останалите - мъжки ("мъжествени"). Неврозите възникват у "женствените" лица. Феминисткия тип личност – се наблюдава у "миролюбивите", а мъжествения - у "войните", т. е. у "агресивните", способни да се защитят. У "феминистите" доминират инстинктите за самосъхранение и продължение на рода.
"Егофилен" (лат. ego - аз, filio - обичам, от тук "егофильный" - обичам себе си) е тип личност, който според доминиращия инстинкт се характеризира с това, че по своята генетична природ, т.е. по водещия си инстинкт, индивидът е повишено егоистичен, склонен към боязливост, страх, прекалено внимателен, предпазлив, нерешителен, опасяващ се да не направи грешка и да навреди на своята безопасност и благополучие. "Егофилните" избягват и най-малкия риск, "презастраховане". В детството "егофилика" се отличава с повишен страх от самота, недоверчивост към непознати хора, страх от тъмно, вода, височина, болест, подозрителен към храната – от страх да не се разболее. Накратко, това е плахо дете. Като по правило, то е послушно в детската градина, в училище - акуратно, старателно и усърдно. Възпитателите и учителите се отнасят добре към него. Но то е егоистично, боязливо и няма авторитет сред връстниците си. Често е жертва на агресия от тяхна страна. И то нервничи, бои се от "хулигани", "зли", жадува за "индивидуално обучение". У него възниква страх пред реалния живот, формира неувереност в себе си, песимизъм. И това е предневроза, готовност за възникване на невроза.
Вторият „феминистки” инстикт е инстинкта за продължаване на рода. Ако той доминира у човека, то става въпрос за "генофилен" (genus - род, откъдето "генофилен" - обичащ своя род, в наше време това е обичащ своето семейство) тип личност по доминиращия инстинкт. У възрастните този инстинкт се проявява най-вече чрез любовта към собствените децат, повишена загриженост за тях, тревога по отношение на тяхната безопасност, здраве и благополучие. "Генофилните" възрастни - "свръхбащи" и "свръхмайки". Болестите, заплахата над живота на децата им е тежка психическа травма за тях. И безопасността на децата, тяхното благополучие - основен смисъл на живота за "генофилните"! У тях се формира неувереност в себе си, специфична - "генофилна". Това е неувереност в собствената способност да защитят своите деца и да обезпечат тяхното благополучие. Те панически се боят от уволнения от работа, инвалидизация, но, най-вече се боят за децата, защото загубата на работа е удар по благополучието на децата им.
"Генофилните" деца – това са деца, фиксирани върху семейството, неговото благополучие, отношенията в семейството - отношенията между бащата и майката, между родителите и прародителите (дядовци и баби). Особено тясно са взаимосвързани с майката. Тя неразривна - "симбиотична връзка". Детето "увисват на врата" на майката, ревниво се отнасят към всякакви опити от нейна страна да ги остави дори за миг с друг, даже член на семейството, особено тежко реагират на оставянето в детската градина, а особено – в болницата, изисквата майката да стои до вратата на класната стая и протестират срещу опита й да отиде на работа. Целият свят около това дете е враждебен, заплаха за него. И у него се формира мъчителна неувереност в себе си, то е тревожно към вътрешния свят в семейството.
То се страхува да не огорчи родителите си с ниската успеваемост в училище, да не ги разочароват със своята непълноценост и да не загуби любовта им. Този страх се формира у тях на безсъзнателна основа. И всичко това е предневроза, готовност за невроза.
|
сайт за образование и възпитание на деца със Специални образователни потребности 
Неврозите у децата